Междуметията в диахрония: Между книжовната норма и разговорната реч
Марияна Цибранска-Костова, Ваня Мичева
Институт за български език, Българска академия на науките, България
Резюме
Изследването представя структурните и семантичните особености на междуметията в два диахронни езикови корпуса: бележките на българските книжовници от Х до ХVIII в. и новобългарските дамаскини от ХVII в. Установява се принадлежността на о, ох, олеле, е, уви, горе, горко, злѣ, тежко към емоционално-експресивните междуметия, които в историята на езика ни са най-богатият клас. Като вокативни се реализират о, ох, ои. Към комуникативния тип принадлежат вторичните междуметия амин, я послушай, слушай, ами послушай, тако ми, тако ми Бога, жив Господ Бог, които функционират като дискурсивни и прагматични маркери. Като разговорни се определят ой, олеле, ох, е, е де, я слушай, о горко ми, о злѣ.
Ключови думи: междуметия, история на българския книжовен език, разговорен език