Метеорологичен или метрологичен

Михаела Кузмова Прилагателните метеорологичен и метрологичен са пароними: те имат сходно звучене, но се различават както по значение, така и по произход. Първото от тях e образувано от съществителното метеорология и означава ‘който се отнася до метеорология – науката за … Продължи

Що е то паушално пътуване?

Диана Благоева В тълковните речници няма да откриете думата паушален, но може да се сблъскате с нейна употреба в туристическото бюро, когато ви предложат „паушално пътуване“, или пък в данъчната служба, когато ви поискат „паушален данък“. Откъде идва тази дума … Продължи

Накъде отиват абитуриентите?

Симеон Стефанов През месец май, в „сезона на баловете“, медиите често отразяват тържественото в живота на всеки ученик или ученичка събитие – абитуриентския бал, понеже е прието да се смята, че от този момент нататък децата ни порастват и стават … Продължи

Това ме смее?!

Ваня Мичева Регистрирана е неправилната употреба на някои непреходни глаголи като преходни, между които усмихва ме вместо кара мe да се усмихвам. Въпреки реакцията на езиковедите това явление е живо и днес, среща се в поезията и в рекламните послания … Продължи

За неизлечимите следи

Диана Благоева  В езика съществуват пароними, т.е. думи, които имат сходен звуков състав, но се различават по значение. Сходството по форма може да бъде подвеждащо и да доведе до неправилна замяна на едната дума с другата.Случай на паронимия откриваме при … Продължи

Комисията ще адресира проблема

Михаела Кузмова През последните години изрази като адресирам проблема/въпроса, адресирам ситуацията, адресирам нуждата/недостига доста често присъстват в изказванията на политици и други обществени личности, както и в различни официални или медийни текстове, например: Кампанията адресира проблема с насилието над жени; … Продължи

Не те чух

Симеон Стефанов В ежедневното си общуване често чуваме или използваме изрази като: „Какво каза? Не те чух“ или „Говори по-ясно! Не те чувам“. Употребяваме ги дори когато със събеседника си сме в непосредствена близост и не съществува пречка думите ни … Продължи

Красивите стари имена на месеците

Татяна Брага Имената на месеците в съвременния книжовен български език са латински по произход. Те приоб­щават българския език към другите европейски ези­ци, проникват чрез гръцки в най-ранната старобъл­гарска епоха и заменят старите названия на месеците. Старобългарските имена за дванайсетте месе­ца … Продължи

Саднат ли си, или просто тъжен

Марияна Цибранска-Костова В „речника на улицата“ се появяват хибридни образувания от чужда дума и домашен словообразувателен елемент. Сред тях срещаме думи като саднат (от sad ‘тъжен’), маднат (от mad ‘луд’) и др. От двата примера става ясно, че се използват … Продължи

Старобългарски названия за роднина

Марияна Цибранска-Костова Ковид кризата и съвременните глобални изпита­ния доказаха за пореден път ролята на близкия се­меен кръг в живота на всеки човек. Как са наричали своите роднини нашите далечни предци? В старобългарски двете основни думи са: бли­жика и ѫжика. В … Продължи

1 2 3 4 5 6 8