Сия Колковска
Терминът турбуленция е добре известен със специалното си значение в авиацията, свързано с вихрово движение на частиците на въздушния слой, което предизвиква силно раздрусване на летящите през него самолети. Интересно е обаче, че напоследък този термин започна да се използва доста често извън специалната сфера – най-често в езика на медиите, като изразява друго, различно значение. Откриваме го в изрази като политическа турбуленция, икономическа турбуленция, турбуленция в цените на борсите, турбуленции в отношенията между двете страни, а също и в изречението: Европа навлезе в зона на турбуленция.
Очевидно в тези примери думата турбуленция не се използва в терминологичното си значение, а в ново, преносно значение: ‘кризисно състояние, дълбоко разстройство, сътресение в някаква сфера на обществения живот’. В случаите, когато един термин започне да се употребява извън професионалната сфера, с която е свързан, с ново, преносно значение, се приема, че той е подложен на процеса детерминологизация. Има редица други термини, които са претърпели детерминологизация и се използват в преносно значение в непрофесионалната комуникация. Например в последното десетилетие при физическия термин вакуум (със значение ‘разредено състояние на газ в затворено пространство’) се разви ново, преносно значение ‘липса, отсъствие на нещо в някаква област’, което няма терминологичен характер. Това преносно значение, въпреки че възникна сравнително наскоро, много бързо се утвърди и се реализира в многобройни съчетания като правен вакуум, културен вакуум, ценностен вакуум, духовен вакуум, идеологически вакуум.
в. „Аз-буки“, бр. 9, 06-12.03.2025 г.