Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
р
ра
ре
ри
ро
ру
ръ
ря
ръб
ръбат
ръбест
ръбец
ръгам
ръгам се
ръгане
ръгвам
ръгване
ръгна
ръж
ръжда
ръждавея
ръждив
ръждясал
ръждясам
ръждясвам
ръжен
ръженица
ръка
ръкав
ръкавела
ръкавица
ръководен
ръководене
ръководител
ръководителка
ръководство
ръководя
ръководя се
ръкоделен
ръкоделие
ръкойка
ръкомахам
ръкомахане
ръкопашен
ръкопис
ръкописен
ръкописно
ръкопляскам
ръкопляскане
ръкополагам
ръкополагане
ръкоположа
ръкостискане
ръкохватка
ръкувам се
ръкуване
ръмеж
ръмене
ръмжа
ръмжене
ръмя
ръсвам
ръсване
ръсене
ръсна
ръст
ръся
рът
рътлина
ръфам
ръфам се
ръфане
ръчвам
ръчване
ръчен
ръченица
ръчка
ръчкам
ръчкане
ръчна
ръчно

ръждѝв, -а, -о, прил. 1. Който е покрит с ръжда. Той държеше стара ръждива конска подкова, измъкната от някоя смет. Г. Райчев. Долният етаж също беше запустял — прозорците бяха разтрошени, оковани с ръждиви железни пръчки. Г. Караславов. Ядоса се Марко Кральовити, / па си влезе във ладна механа, / та извади таз сабля ръждива / и отсече Филипу главица. Нар. пес. 2. Който има цвят на желязна ръжда; жълточервен. Един голям гълъб с ръждива перушина ... задиря плаха мъничка гълъбичка. А. Каралийчев. Под малките му ръждиви мустачета лъснаха дребни, остри зъби. Г. Караславов. В края на месец октомври гората започна силно да вехне. По дъбовата шума се явиха ръждиви и мътножълти петна. Дим. Ангелов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.