Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
р
ра
ре
ри
ро
ру
ръ
ря
ръб
ръбат
ръбест
ръбец
ръгам
ръгам се
ръгане
ръгвам
ръгване
ръгна
ръж
ръжда
ръждавея
ръждив
ръждясал
ръждясам
ръждясвам
ръжен
ръженица
ръка
ръкав
ръкавела
ръкавица
ръководен
ръководене
ръководител
ръководителка
ръководство
ръководя
ръководя се
ръкоделен
ръкоделие
ръкойка
ръкомахам
ръкомахане
ръкопашен
ръкопис
ръкописен
ръкописно
ръкопляскам
ръкопляскане
ръкополагам
ръкополагане
ръкоположа
ръкостискане
ръкохватка
ръкувам се
ръкуване
ръмеж
ръмене
ръмжа
ръмжене
ръмя
ръсвам
ръсване
ръсене
ръсна
ръст
ръся
рът
рътлина
ръфам
ръфам се
ръфане
ръчвам
ръчване
ръчен
ръченица
ръчка
ръчкам
ръчкане
ръчна
ръчно

ръкодèлие, мн. -я, ср. 1. Само ед. Плетене, везане, бродиране. Момите съм учила на шев, на ръкоделие. Йовков. Сега те седяха в стаята и се занимаваха с ръкоделие... Атанаска бродираше възглавничка. Кр. Григоров. 2. Предмет плетен, везан или бродиран. Найда е навела глава над ръкоделието си и пръстите ѝ сръчно оплитат червените конци. А. Каменова. 3. Само ед. Остар. Учебен предмет за девици по шев, плетене и везба.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.