Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
р
ра
ре
ри
ро
ру
ръ
ря
ръб
ръбат
ръбест
ръбец
ръгам
ръгам се
ръгане
ръгвам
ръгване
ръгна
ръж
ръжда
ръждавея
ръждив
ръждясал
ръждясам
ръждясвам
ръжен
ръженица
ръка
ръкав
ръкавела
ръкавица
ръководен
ръководене
ръководител
ръководителка
ръководство
ръководя
ръководя се
ръкоделен
ръкоделие
ръкойка
ръкомахам
ръкомахане
ръкопашен
ръкопис
ръкописен
ръкописно
ръкопляскам
ръкопляскане
ръкополагам
ръкополагане
ръкоположа
ръкостискане
ръкохватка
ръкувам се
ръкуване
ръмеж
ръмене
ръмжа
ръмжене
ръмя
ръсвам
ръсване
ръсене
ръсна
ръст
ръся
рът
рътлина
ръфам
ръфам се
ръфане
ръчвам
ръчване
ръчен
ръченица
ръчка
ръчкам
ръчкане
ръчна
ръчно

ръкàв м. 1. Част от дреха, която покрива ръката. Дядо Йоцо приближи към него,... взе му ръката, побара сукнения ръкав. Вазов. Къси ръкави. Широки ръкави. Запретнати ръкави. 2. Прен. Разклонение на река, обикн. към устието. Марица бе спаднала и песъчливи острови, изникнали сред нея, деляха я на места на няколко ръкава. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.