Речник

ръкà, мн. ръцè, ж. 1. Всеки един от двата горни крайника у човека, орган за хващане и работа. Тя беше необлечена, с открити плещи и голи до раменете ръце. Йовков. Бащата разтвори ямурлука и подаде ръка за сбогом. Елин Пелин. И виждам те унесена в мечти / за мен, подпряла чело на ръцете. П. П. Славейков. Една вечер, на връщане от работа, някой сложи приятелска ръка на рамото му. Кр. Велков. Не ще само ръцете да работят, иска и главата. Погов. 2. Прен. Обикн. мн. Човек като деятел; човек. Една веща ръка би могла да съчетае тия звуци в сложна и хубава мелодия. Йовков. И тежко и горко на тази ръка, която се опита да вземе хляба на някого. Ст. Чилингиров. Злобна ръка запали всичко, що имахме на света. В. Друмев. Докато стигне до нас, нашата стока минава през много ръце и всяка ръка тегли към себе си. Дим. Талев. || Грижа, власт, внимание. Там е то, милата ѝ рожбица — расте в чужди ръце, без майчина реч и милувка. Г. Райчев. Ето, учителке, на твоите ръце оставям детето си, учи го на ум и разум. Дим. Талев. 3. Прен. Власт, притежаване. Той е оня, Сава Пенев,... който миналата година избягна от ръцете на Селим чауш. З. Стоянов. Всичко им беше в ръцете. Каквото поискат, могат да го имат. К. Петканов. Отиваха да му кажат, че съдбата на селото е в неговите ръце. Йовков. 4. Имотно състояние или обществено положение на някого. Дворът беше пълен с българи само, граждани и селяни от всякаква ръка. З. Стоянов. А в школото на даскал Божина се събираха повече деца на занаятчии, средна ръка люде или по-бедни. Дим. Талев. За него това означаваше още, че го смятат за човек от първа ръка, за човек, от когото могат да се вземат съвети. Г. Караславов. Аз съм, ефендим, човек от долна ръка, син на сиромашки родители. З. Стоянов. 5. Обособен момент, етап от беритба или обработка на нещо. Тютюнопроизводителите започнаха беритбата на тютюневите листа от четвърта ръка. Остана необрана и последната ръка на пипера. Обрахме тютюна на пет ръце. Щом като прибрахме първа ръка, падна градушка и нанесе доста повреди на тютюна. || Полученото от отделна беритба или обработка. 6. Рядко. Подкрепа, помощ. Тя може би се кае, тя може би чака жадно моята дума, моята ръка. Елин Пелин. □ Вдигам ръка — а) Гласувам с вдигане на ръка. б) В събрание, клас и др. — давам знак с ръка, че искам да говоря. Вдигам ръка срещу (против, на) някого — а) Посягам да бия някого. Мен ли обвиняваш! — изкрещя Павел гневно и ... вдигна ръка срещу Божан. Елин Пелин. За пръв път се случваше, кой знае от кое време, селянин да дигне ръка срещу турчин. Дим. Талев. б) Отнасям се враждебно, бунтувам се срещу нещо или срещу някого. Той недоумява как може да се намери човек, който да дигне ръка срещу вековните светини на българския народ. Ст. Чилингиров. Вдигам ръка (ръце) от някого или от нещо (разг.) — преставам да се интересувам, отчайвам се. Не съм дигнал ръка нито от делото, нито пък от народа. П. П. Славейков. Най-сетне Чакъра вдигна ръце и го остави да върши каквото си иска. Дим. Димов. Вдигам ръце — прекъсвам борбата; предавам се. Връзвам (свързвам) ръцете някому (разг.) — отнемам някому възможността да действа. Сега пред него простряха целия имот на баща ѝ ... и нему се искаше да заграби всичко това и да го прибере, но ръцете му бяха вързани. Елин Пелин. Вързан (е) в ръцете (разг.) — несръчен е. Пък аз съм страшно вързан в ръцете — не мога кола със сено да ударя. Елин Пелин. Горе ръцете! — дигни си ръцете и не се съпротивлявай. Горе ръцете! — изрече строго Морозов и насочи пистолета си срещу ловеца. К. Ламбрев. Дясна ръка съм на някого (разг.) — най-добър и доверен помощник съм на някого. На тебе... съм хвърлил око отколе и ще те направя помощник. Дясна ръка ще ми бъдеш. А. Каралийчев. Едно на ръка (разг.) — напълно сигурно. Не, то е вече едно на ръка; откуп ще се земе. А. Страшимиров. Ама що — да не си свършил парите? — А бе, то едно на ръка. Ц. Церковски. Здрава (твърда) ръка — силна власт. А-а, тъй не може, господа, тук трябва твърда ръка! Ст. Костов. Беше вежлив и внимателен към всички. Но това не му пречеше да управлява с твърда и непоколебима ръка. Ида (връщам се) с празни ръце — без да нося, без да получа нещо. Човек като си гледа работата, все няма да се върне с празни ръце в къщи. Ст. Чилингиров. Измивам си ръцете (книж.) — прехвърлям другиму отговорността, отървавам се от отговорност. Имам дълги ръце (диал.) — крадлив съм. Имам златни ръце (разг.) — много съм сръчен, майстор съм в занаята си. Имам лека ръка (лека ми е ръката) — а) Работя сръчно и бързо. б) Според народното схващане — имам качество да поставя добро, успешно начало на някаква работа. Когато е да се учат младите коне, кака Иванка ще ги научи, ръката ѝ е лека. Искам ръката на някоя (книж., остар.) — правя предложение за женитба. Махвам (с) ръка (разг.) — преставам да се интересувам; отказвам се. Манолаки ... махна с ръка, като че искаше да каже: „Нека става що ще, аз съм стар!“ Йовков. Той махна ръка от големи печалби в работата си и със същата леснина реши да направи нова къща на Ния. Дим. Талев. Минава ми през ръцете — имам работа, занимавам се. Ти си храбрец, но мене не ме е страх. Много юнаци като тебе са минали през ръцете ми. К. Петканов. Много пари му минаха през ръцете напоследък. На бърза ръка — набързо (за извършване на нещо). Разшета се из къщи и на бърза ръка донесе хляб, сол и паница постна гостба. К. Петканов. Еньо заведе булката си в новата къща, която, макар и недовършена, постегнаха на бърза ръка. Елин Пелин. Нося някого на ръце — грижа се прекалено за любим човек. Ние си я знаеме Ния — спореше Султана. — Тя, ако искаш да знаеш, като царица си живее, моят син на ръце я носи. Дим. Талев. Оставам, съм (като) без ръце (разг.) — отнема ми се възможността за нещо. Оставил си ръцете (разг.) — извършил е нещо много несръчно, лошо. От (през) втора (трета и пр.) ръка — не от първоизточника, а чрез второ, трето и пр. лице. Най-противно и обидно беше това, че поканата беше, тъй да се каже, чрез втора ръка. Г, Караславов. Цитира от втора ръка. Отпускам ръце — отпадам духом, отчайвам се. Плюя си на ръцете (разг.) — заемам се здравата да свърша нещо. Подавам (протягам) ръка — предлагам приятелство, добри отношения. Понесли мъките от тежките премеждия, те бяха си подали ръцр за да се борят със злочестините. Д. Немиров. Под ръка ми е (имам нещо под ръка) — имам нещо на разположение, наблизо за ползване. Осъденият на смърт не трябваше да има под ръка нищо, с което би посегнал на живота си. Г. Караславов. Много пъти съм ти казвал, че искам пушката да ми е под ръка. К. Петканов. Потривам ръце — изпитвам доволство или злорадство. Предавам нещо някому на ръце — предавам лич-но, не чрез друг. Подлагам ръка — прося. Работна ръка — работници. С въвеждането на машинката обработка на земята ние освободихме една част от работната ръка. Работя (правя) на ръка — изработвам, правя нещо с ръце, не с машина. Развързвам ръцете на някого — давам някому възможност да действа. Като виждаше какъв бездеен човек е каймакаминът, почувствува се с развързани ръце. Дим. Талев. Ръка за ръка — задружно, заедно. Икономическата криза върви ръка за ръка с инфлацията. С голи ръце — без оръжие или без инструменти. С какво ще се дигне народа на буна? С голи ръце ли? А. Страшимиров. Върши ли се работа с голи ръце? К. Петканов. С две ръце (подписвам, гласувам) — с готовност, на драго сърце. Скръствам ръце (кръстосвам ръце) — преставам да работя, отказвам се да работя, да се боря. Ами вие що сте скръстили ръце, що чакате? Защо не си търсите работа из града. Дим. Талев. Стоя (чакам, седя) със скръстени ръце — бездействам, не работя. Той и зиме не седеше със скръстени ръце. И. Волен. А вие в дюкяна по ден работите, по два дни стоите со скръстени ръце. Дим. Талев. Турям (слагам) ръка на нещо (неодобр.) — обсебвам, завладявам нещо. Вангел... подушил тая плячка и намислил да тури ръка на нея. Вазов. Геракът колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че Божан е турил ръка на парите му. Елин Пелин. Човек с широка ръка — щедър човек. А хаджи Пени е човек с широка ръка и като обикне някого, целия си кемер му дава. Д. Немиров.