Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
р
ра
ре
ри
ро
ру
ръ
ря
ръб
ръбат
ръбест
ръбец
ръгам
ръгам се
ръгане
ръгвам
ръгване
ръгна
ръж
ръжда
ръждавея
ръждив
ръждясал
ръждясам
ръждясвам
ръжен
ръженица
ръка
ръкав
ръкавела
ръкавица
ръководен
ръководене
ръководител
ръководителка
ръководство
ръководя
ръководя се
ръкоделен
ръкоделие
ръкойка
ръкомахам
ръкомахане
ръкопашен
ръкопис
ръкописен
ръкописно
ръкопляскам
ръкопляскане
ръкополагам
ръкополагане
ръкоположа
ръкостискане
ръкохватка
ръкувам се
ръкуване
ръмеж
ръмене
ръмжа
ръмжене
ръмя
ръсвам
ръсване
ръсене
ръсна
ръст
ръся
рът
рътлина
ръфам
ръфам се
ръфане
ръчвам
ръчване
ръчен
ръченица
ръчка
ръчкам
ръчкане
ръчна
ръчно

ръкопѝс м. 1. Написан на ръка текст. Току-що препращам тази заповед — посочи той ръкописите на бюрото. Хар. Русев. || Оригинал на литературно или на научно произведение, написан на ръка или на пишеща машина. Ръкописите на много писатели се пазят в архивния отдел на библиотеката. || Написана на ръка или на машина статия, бележка и др., предназначена за печат. Ръкописи не се връщат. Занесох ръкописа за набиране в печатницата. 2. Книга, написана на ръка, обикн. старинна. Тя е доста стара книга, известна е по нашенско в ръкопис, разни преписи. П. П. Славейков. Старобългарски ръкописи.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.