Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
р
ра
ре
ри
ро
ру
ръ
ря
ръб
ръбат
ръбест
ръбец
ръгам
ръгам се
ръгане
ръгвам
ръгване
ръгна
ръж
ръжда
ръждавея
ръждив
ръждясал
ръждясам
ръждясвам
ръжен
ръженица
ръка
ръкав
ръкавела
ръкавица
ръководен
ръководене
ръководител
ръководителка
ръководство
ръководя
ръководя се
ръкоделен
ръкоделие
ръкойка
ръкомахам
ръкомахане
ръкопашен
ръкопис
ръкописен
ръкописно
ръкопляскам
ръкопляскане
ръкополагам
ръкополагане
ръкоположа
ръкостискане
ръкохватка
ръкувам се
ръкуване
ръмеж
ръмене
ръмжа
ръмжене
ръмя
ръсвам
ръсване
ръсене
ръсна
ръст
ръся
рът
рътлина
ръфам
ръфам се
ръфане
ръчвам
ръчване
ръчен
ръченица
ръчка
ръчкам
ръчкане
ръчна
ръчно

ръ̀ся, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Пръскам, посипвам с капки вода или друга течност. В едната си ръка Бодура държеше китка маточина, взе да ръси с нея към роя и навсякъде из въздуха се разнесе приятна миризма. Йовков. Преди да мета, ръся двора. 2. Посипвам отгоре с нещо ситно. И вечно този дим се люлее лениво над грамадните фабрични постройки и ръси сажди по стрехите, по улиците. Ал. Константинов. Ръся баница със захар. 3. Разг. Пилея, разпилявам безогледно или по невнимание. Зле струвате, дето ръсите кореспонденцията си по пътя. Вазов. ръся се възвр. и страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.