ръкопля̀скане, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ръкопляскам. Нямаше нито ръкопляскания, нито се чуха одобрителни думи. Йовков. Циркът гърми от заглушителни ръкопляскания и викове „браво“. Вазов.