Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
р
ра
ре
ри
ро
ру
ръ
ря
ръб
ръбат
ръбест
ръбец
ръгам
ръгам се
ръгане
ръгвам
ръгване
ръгна
ръж
ръжда
ръждавея
ръждив
ръждясал
ръждясам
ръждясвам
ръжен
ръженица
ръка
ръкав
ръкавела
ръкавица
ръководен
ръководене
ръководител
ръководителка
ръководство
ръководя
ръководя се
ръкоделен
ръкоделие
ръкойка
ръкомахам
ръкомахане
ръкопашен
ръкопис
ръкописен
ръкописно
ръкопляскам
ръкопляскане
ръкополагам
ръкополагане
ръкоположа
ръкостискане
ръкохватка
ръкувам се
ръкуване
ръмеж
ръмене
ръмжа
ръмжене
ръмя
ръсвам
ръсване
ръсене
ръсна
ръст
ръся
рът
рътлина
ръфам
ръфам се
ръфане
ръчвам
ръчване
ръчен
ръченица
ръчка
ръчкам
ръчкане
ръчна
ръчно

ръст, ръ̀стът, ръ̀ста, мн. ръ̀стове, ръ̀ста (сл. ч.), м. 1. Височина на човек или животно. Величков беше петнайсетгодишно момче. С дребен ръст. Вазов. Конете... си приличаха като близнаци — и двата бяха еднакви на ръст. Йовков. Нисък на ръст. 2. Големина, размер на готово облекло. Има пижами от всички ръстове. 3. (рус.). Растеж, увеличаване. Паралелно с ръста на организацията трябваше да върви и въоръжението на членовете. Яворов. С цифри ни сочат големия ръст на производството (на мината) в сравнение с онова, което тя е имала преди войната. Н. Фурнаджиев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.