|
ръкавѝца ж. Част от облеклото, в който се пъха ръката обикн. до китката. Той свали шапка още от вратата, като извади дясна ръкавица, за да се ръкува. Вазов. Кожени ръкавици. Плетени ръкавици. □ Пипам с ежови ръкавици — постъпвам много грубо, сурово. Пипам с ръкавици (книж.) — работя, постъпвам внимателно, предпазливо. Поемам ръкавицата (книж.) — приемам покана за двубой, за борба. Хвърлям ръкавицата (някому) (книж.) — предизвиквам някого на борба, на двубой. Но ръкавицата е хвърлена и трябва да се върви до край. Св. Минков.
|