Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
цък
цъкам
цъкане
цъквам
цъкване
цъклен
цъкли
цъкло
цъкна
цъманикам
цъманикане
цър
цървул
цървулан
цървуланко
църкалка
църкало
църкам
църкане
църква
църковен
църковнославянски
църкот
църноок
църцоря
цъфвам
цъфване
цъфна
цъфтеж
цъфтене
цъфтя
цъцрене
цъцря

цък междум. 1. За наподобяване на кратък, откъслечен и слаб звук, издаван от някакъв механизъм, машина. Не знаеш какво те чака. Какво е челякът? Машина. Каже нещо цък и се счупи. Йовков. Веднага седна тате на стола, намести краката си на стъпалката и машината зацъка: цък, цък. Кр. Григоров. 2. За наподобяване на звук, който се чува при удряне на огниво о кремък и под.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.