ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
| цък
цъкам
цъкане
цъквам
цъкване
цъклен
цъкли
цъкло
цъкна
цъманикам
цъманикане
цър
цървул
цървулан
цървуланко
църкалка
църкало
църкам
църкане
църква
църковен
църковнославянски
църкот
църноок
църцоря
цъфвам
цъфване
цъфна
цъфтеж
цъфтене
цъфтя
цъцрене
цъцря
|
цъ̀квам, -аш, несв.; цъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Цъкам веднъж или няколко пъти по веднъж. Страшната вест ще се развее из селото, хората ще цъкнат злорадо и ще се надигнат. Г. Караславов. Какво, нямаш ли друго да правиш? Аз цъкнах с уста, с което исках да му кажа, че нямам. Ст. Чилингиров. Цъкна с огнивото си и приятна миризма на прахан се разнесе наоколо. Йовков. цъквам се, цъкна се страд.
|