ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
| цък
цъкам
цъкане
цъквам
цъкване
цъклен
цъкли
цъкло
цъкна
цъманикам
цъманикане
цър
цървул
цървулан
цървуланко
църкалка
църкало
църкам
църкане
църква
църковен
църковнославянски
църкот
църноок
църцоря
цъфвам
цъфване
цъфна
цъфтеж
цъфтене
цъфтя
цъцрене
цъцря
|
църву̀л м. Вид мека обувка от къс кожа, която се привързва с прекарана по края на кожата каишка или връв. Той идваше в гимназията с дебели шаячни дрехи, с цървули и шарена торбичка през рамо. Дим. Димов. Цървули няма, гайда иска. Послов. □ Гриза (ям) някому цървулите (разг.) — говоря язвително за някого; злословя. Гумени цървули — гумени обувки с форма на цървули. Васил остана в обора, изу гумените си цървули, изтри калта и вътре подложи суха слама. Кр. Григоров. Ще взема (намеря, хвана) някому (на босия) цървулите (разг.) — нищо няма да взема. Какво щат крадци в моя двор? Ще вземат на босия цървулите! Дим. Ангелов.
|