цъ̀кане ср. Отгл. същ. от цъкам и от цъкам се. В каютата се чуваше само цъкането на електрическия часовник. Д. Добревски. Зачуха се съжалителни цъкания, въздишки: — Горката жена! Дим. Ангелов.