цъ̀цря, -еш, мин. св. -ах, несв. Тека по малко на тънка струя; църцòря. Като щипваше Стоянчо по бузата, пак навеждаше глава, стискаше вимето на овцата и белите жици цъцреха ли цъцреха в котлето. Кр. Григоров.