цъ̀клен, -а, -о, прил. Диал. Който е като стъкло, който има студен стъклен блясък; изцъклен. Тя с цъклени очи / гледа страшно и мълчи. Вазов. Цъклено и синьо небе стоеше над голямата гора. Йовков.