ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
| цък
цъкам
цъкане
цъквам
цъкване
цъклен
цъкли
цъкло
цъкна
цъманикам
цъманикане
цър
цървул
цървулан
цървуланко
църкалка
църкало
църкам
църкане
църква
църковен
църковнославянски
църкот
църноок
църцоря
цъфвам
цъфване
цъфна
цъфтеж
цъфтене
цъфтя
цъцрене
цъцря
|
цъ̀ркам, -аш, несв., непрех. 1. За птица, щурец и др. — издавам висок и писклив звук; цвъртя, цвърча. Едно сиво птиченце най-сладичко църкаше. Ран Босилек. Мъничко щурче усърдно църкаше нейде. Елин Пелин. || За нагорещен предмет — издавам съскащ звук при потапяне във вода. Бай Нейко, видя ли как църка желязото, като го турих във водата? Йовков. 2. За течност — тека на тънка силна струя.
|