Речник

цъ̀кам, -аш, несв., непрех. 1. За машина, механизъм — като се движа, работя, издавам звукове „цък-цък“. Прекрасен часовник. Как цъка само: цък, цък, цък. М. Марчевски. Старият будилник в стаята не цъкаше. Сякаш нарочно Петрунка не бе го навила тая вечер. Кр. Григоров. 2. Изразявам учудване или съжаление, като изговарям междуметието „ц-ц-ц“. Той поклаща глава, чуди се нещо, цъка с езика си и се усмихва. Йовков. Като видяха малкия партизанин, те учудено клатеха глави и цъкаха с език: — Дете още, а вече партизанин! М. Марчевски. Целият род, близък и далечен, се извървя да види клетата вдовица. Цъкаха с език, чудеха се, съжаляваха нещастната Йовка. Л. Стоянов. 3. Изговарям частицата „ц“ или междуметието „цък“, за да отрека нещо. Търсеха другарчетата му, дигаха ги от сън, питаха ги плахо и с надежда не знаят ли къде е Томето. Децата цъкаха отрицателно и пак отпущаха натежалите главички. Г. Караславов. 4. Удрям с огниво кремък, за да получа искра, при което се чува звук „ц-ц-ц“. После извади лулата си, напълни я и почна да цъка с огнивото си. Йовков. Беше вече клекнал до дънера на едно дърво и цъкаше кремъка с огнивото, за да разпали стиската сухо сено. А. Каралийчев. цъкам се страд.