ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
| цък
цъкам
цъкане
цъквам
цъкване
цъклен
цъкли
цъкло
цъкна
цъманикам
цъманикане
цър
цървул
цървулан
цървуланко
църкалка
църкало
църкам
църкане
църква
църковен
църковнославянски
църкот
църноок
църцоря
цъфвам
цъфване
цъфна
цъфтеж
цъфтене
цъфтя
цъцрене
цъцря
|
църкòвнославя̀нски, -а, -о, прил. 1. Който се отнася до богослужебната писменост на южните и източните славяни; черковнославянски. Такъв беше езикът на всички просветени люде, изпъстрен обилно с руски и църковнославянски думи. Дим. Талев. Църковнославянски език. Църковнославянски букви. 2. Като същ. м. църковнославянски — църковнославянски език. Отглаголните съществителни, образувани с наставка -ние, са преминали в българския книжовен език от църковнославянски.
|