прия̀тел - единствено число, нечленувано прия̀теля - единствено число, членувано - непълен член прия̀телят - единствено число, членувано - пълен член прия̀телю - звателна форма прия̀тели - множествено число, нечленувано прия̀телите - множествено число, членувано
ПРИЯ̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, зват. -ю, м. 1. Лице, по отношение на друго лице, с което поддържа връзки, отношения на взаимна близост, обич и доверие; другар, близък. Противоп. неприятел, враг. Той беше Колчо, Колчо, моят неразделим другар и приятел в детинството ми! Ив. Вазов, Съч. IХ, 16.