|
пилèя, -èеш, мин. св. пиля̀х, прич. мин. св. деят. пиля̀л, -а, -о, мн. пилèли, несв., прех. 1. Пръскам, хвърлям, мятам на разни страни. Вихър свири в сънните тополи / и пилее сухите листа. Хр. Ясенов. Туй са сирените – девойки / игриви, волни песнопойки. / Снаги въртят, коси пилеят, / на шир и длъж хоро люлеят. Н. Ракитин. || Обр. Полилеят пилееше ярка светлина по кристала на чашите. Д. Добревски. 2. Прен. Харча, изразходвам без нужда: прахосвам. Тъй ли лесно се печелят парите, та ги пилее на вятъра. К. Петканов. Който пилее по вятъра народната пара, на съд отива. А. Гуляшки. Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен, / залудо пилееш дни и нощи. Багряна. Пилея сили Пилея времето си. пилея се страд.
|