пѝпам, -аш, несв., прех. 1. Докосвам или хващам нещо с пръст, с ръка. Грях е да пипаш хляб и каквато и да е храна с нечисти ръце. Дим. Талев. Над мен се навежда познато женско лице с меки, руси къдри, пипа ме по ръката. Л. Стоянов. 2. Търся с ръце да намеря нещо, обикн. в тъмнина; опипвам. Дълго смърка Стоянка в тъмното, пипа насам-натам. К. Христов. Куцар най-напред полита, после изревава и се спуща върху Нягула, като пипа по пояса си за нож. Йовков. 3. Разг. Крада. През стобори аз не рипам, / чужди круши аз не пипам. П. Димитров. 4. Прен. Разг. Върша, работя, действам. Серафим малко работеше, бавно пипаше, но не обичаше да стои празен. Йовков. И ний работим, ама и тези синковци не падат по-долу, а-а, не падат по-долу, пипат синковците. Ал. Константинов. Работи като без сърце, пипа като без ръце. Погов. пипам се възвр. и страд.
|