пир, пѝрът, пѝра, мн. пѝрове, пѝра (сл. ч.), м. Голямо тържествено угощение; пиршество. Чоки ходеше на лов в горите, даваше пирове в палата. Вазов. Не искам да съм гост на чужди пир, / на края на трапезата да седна! Дора Габе.