пѝле, мн. пѝлета и пѝлци, ср. 1. Малкото на кокошката. Не мога да отвъдя ни пилета, нито кокошки – оплакваше се воденичарят. Ем. Станев. И ястреб се хвърля отгоре високо / и в двора разпъжда кокошки и пилци. Ем. п. Димитров. || Млада кокошка преди да е пронесла яйца. Всяка сутрина по едно пиле се тръшкаше обезглавено на двора – за да украси поеле трапезата на Огнянова. Вазов. Момчето на Къня пърлеше пиле на огъня – обед за фелдшера. Йовков. 2. Изобщо малкото на птица. Той пак виждаше лястовичката... как прилиташе със звънливо чуруликане да навести жълтоустите си пилци. Вазов. Орлите показват на неоперените още пилета как да си тъкмят крилата за полет. П. П. Славейков. 3. Дива птица, обикн. малка. Орльо, орльо, горско пиле, / дай ми твоите крила. Вазов. Запяло е славей пиле / в зелена градинка / между здравец, между люлек / и жълта латинка. Каравелов. 4. Прен. Галено обръщение към близък човек. Ха стани, мами, стани, пиле, та иди се поразвесели и ти. Влайков. □ Не дава пиле да прехвръкне (разг.) – не пропуска никого, пази много строго. От пиле мляко (разг.) – нещо, което се намира много рядко.
|