пищòв м. (итал.). Разг. Остар. Късо огнестрелно оръжие, което се пълни откъм устата на цевта и се възпламенява с кремъчен ударник или капса. Като го гонел караулът снощи, той гръмнал с пищов и наранил заптието. Вазов. Носи дълга пушка, пищови на кръста и дълъг, дълъг ятаган. К. Петканов.
|