пирамѝда ж. (гр.). 1. Геометрично тяло със съединени в общ връх триъгълни стени. Шестостенна пирамида. 2. Голям каменен паметник с четириъгълна основа и съединени в общ връх триъгълни стени, който служел за гробница на фараон в древен Египет. Хеопсовата пирамида. 3. Натрупани или наредени предмети на купчина с широка основа и стеснена към върха. На пирамиди / сякаш са гранатни / Виж – нарове и портокали златни. Ем. п. Димитров. А цар Крум отнесе далек своята победа – и там, додето бе стигнал мечът му, издигна голяма пирамида от човешки черепи. Н. Райнов. 4. Гимнастическа или акробатическа фигура от хора, наредени в редици една над друга, стеснена нагоре. Тук гимнастици правят пирамиди, / а фокусник играе с огън там. Н. Марангозов. 5. Воен. Стойка за пушки в казармено помещение. 6. Издигната на височина фигура от съединени на върха греди, която служи за топографски измерения. Триангулационна пирамида.
|