пѝсмен, -а, -о, прил. 1. Който се извършва с писане. Вероятно бе свършил благополучно писмената си работа. Вазов. Писмен изпит. || Който е в написан вид. И той изпита пак угризение, защото бе откупил писменото съгласие на Херакли срещу пет милиона драхми и половин дузина бутилки е ракия. Дим. Димов. Писмено доказателство. 2. Който е написан, напечатан. Но в един наш писмен паметник, открит от Иречека, той е назован с истинското си име: Ивайло. Вазов. Писмена заповед. Говорим и писмен език. 3. Който е предназначен за писане. В стаята имаше пет писмени маси, зад които седяха пет крайно сериозни личности – все непознати хора. Св. Минков. Върху месата писмени принадлежности и листове хартия. Влайков. 4. Диал. Грамотен. Като си писмен и можеш сметка да направиш, работата ще ти върви по-харно и по-големи печалби ще намериш. Дим. Талев.
|