пѝсък, мн. -ци, м. 1. Тънък и остър пронизителен вик, обикн. като израз на страдание. Рано една есенна утрин из село се разнесе пронизителен женски писък. Елин Пелин. 2. Пронизителен звук. Скоро писък на гайда извести за близостта на къщата на чорбаджията. Вазов.
|