пѝпвам, -аш, несв.; пѝпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пѝпнат, св., прех. 1. Пипам веднъж или няколко пъти по веднъж. Той пипна лицето си. То бе цяло обляно в лепкава съсирена кръв. Елин Пелин. Докторът пипна пулса, после подигна клепача на окото. Л. Стоянов. 2. Разг. Залавям, хващам човек или животно, което диря, преследвам. Полицията скоро ще го пипне и ще бъде узната истинската му народност. Вазов. Тоя страшен човек беше се навел над водата и дърпаше, дърпаше полекичка дебелата връв. Още мъничко и да пипне сома. Д. Калфов. пипвам се, пипна се възвр. и страд.
|