пипèр м. (гр.). 1. Градинско зеленчуково растение с кух месест плод. Capisticum. Станка предложи на свекър си а той прие да засеят нивата с фасул, пипер, праз, чесън, кромид и тютюн. Г. Караславов. 2. Подправка за ястие от изсушени и счукани на ситно червени пиперки. Имахме кисело зеле, посипано с червен пипер и с дървено масло. Вазов. Кожи там на майка си да извади и една зелка, да я посипе с червен пиперец, ала, знаеш, да не е много пиперът. Каравелов. □ Чер(ен) пипер – подправка от плода на вид тропическо растение. Piper niger. Чука му пипер на главата (разг.) – измъчва го.
|