писàлище, мн. -а, ср. 1. Широка маса, специално пригодена за писане; бюро. В кабинета имаше масивно писалище, библиотека със стъклени рафтове, кушетка и дълбоки кресла от кафява кожа. А. Гуляшки. 2. Остар. Работно помещение на адвокат, просбописец; кантора, бюро. Но след дълги убеждения Пустодимски се врече да си помисли тая нощ и, ако се реши, утре да иде в писалището на адвокатина. Вазов. || Работен кабинет. Припкам у дома, заключвам се в писалището, разлепям полека червения восък на плика и турям вътре други вестници. Вазов.
|