пѝсан, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от пиша. 2. Като прил. – а) Който е отбелязан с писмо. Обществената съвест съди по своя кодекс, често съвсем различен от писания. Вазов. Писани закони. || Диал. Рисуван. Абе, човече божи, хич сега време за икони ли е? Хората не вярват в истинските светци, камо ли в писаните? Йовков. б) Пъстър, шарен. Къщите се постлаха с писани черги, наредиха се по два реда възглавници. К. Петканов. Писана хурка. Писана стомна. □ Гледам някого като писано яйце (диал.) – полагам изключителни грижи за някого. У добри хора отиде – не може да се нахвали с тях. И много ѝ е добре там. Гледат я като писано яйце. Влайков. Писано е (диал.) – предопределено е от съдбата; орисано е. Каквото ни е писано да стане, ще стане. От съдбата си никой не може да избегне – още по-малко бедният. Ст. Чилингиров.
|