писклѝв, -а, -о, прил. 1. За глас, звук – тънък, резлив. Тя беше пълна, ниска жена, с чевръсти движения и писклив глас. Вазов. Чуваха се пискливи звуци от гайда. Елин Пелин. 2. Който много писка. Щурци пискливи мигом замлъкват. Вазов. Пискливо дете.
|