пискỳн м. 1. Свирка, която издава писклив звук. От върбов клон си аз изрязах тамо пискун. П. П. Славейков. 2. Диал. Една от трите цеви на гайда. Най-много свят се стичаше, когато дядо Тасе надуеше гайдата... Брусара надуваше агнешки мех, късите му пръсти отскачаха по дупките на пискуна, а ручалото пригласяше. Кр. Григоров. 3. Прен. Разг. Пискливо дете. 4. Прен. Диал. Гръклян на птица.
|