|
писмò, мн. -à, ср. 1. Лист с написан на него текст, който е предназначен да се предаде на някого. Македонски бръкна в пазвата и му връчи едно писмо. Вазов. Пишеше дълги, безкрайни писма. Йовков. На 21 априлий получихме кърваво писмо, с което ни се известяваше да въстанем. З. Стоянов. 2. Начин на записване човешката реч. Дънерите им бяха гладки... и по тях бяха издълбани различни слова и знаци. Това хайдушко писмо четеше Крайналията и макар тия знаци да бяха остарели, зараснали и заличени, той ги разбираше лесно, като че четеше по книга. Йовков. Образно писмо. Клинообразно писмо. 3. Почерк. Бае му Лулчо взе тефтера... и захвана да го прелиства и разгледва. – Какво хубаво и правилно писмо! Влайков. Ситно писмо. □ Затворено писмо – писмо в запечатан плик. Отворено писмо – а) Писмо, написано на пощенска картичка. б) Писмо, което е предназначено да бъде обнародвано в печата. Препоръчано писмо – писмо, което се предава на получателя срещу подпис. Четмо и писмо – умение да се чете и пише; грамотност. Преди това Кочо ходи две зими да се учи на четмо и писмо при даскал Божин, но не научи много. Дим. Талев.
|