пѝта ж. 1. Кръгъл плосък домашен хляб. Той разчупи остатъка от питата и я раздаде на гостите си. Вазов. На огньовете се печеха шишове, от чантите се вадеха пити хляб и всякакви закуски. Ем. Станев. || Обреден хляб. С чужда пита майчин помен. Погов. 2. Прен. Нещо, което има кръгла плоска форма. Бай Ганьо приклекна над дисагите си, извади половин пита кашкавал. Ал. Константинов. Пита слънчоглед. 3. Прен. Площ от восъчни килийки, в които пчелите трупат мед. Срещу слънцето пчеларят дига пита, / пълна с мед от разцъфтелите поля. Мл. Исаев. Восъчна пита. □ Станал на пита – съвсем се смазал.
|