пѝтам, -аш, несв., прех. 1. Обръщам се към някого устно или писмено, за да ми съобщи или обясни нещо. Разказва ми как с поглед замъглен / тя всеки пътник пита простодушно / дали ще се завърна някой ден. Вапцаров. Без да чака да го питат повече, той започна да се оправдава. Йовков. || Задавам въпрос на ученик, за да разкаже урока. С кой мир се свърши Трийсетгодишната война? – пита мнозина шестокласници. Вазов. 2. Искам позволение. Без да я пита, той деликатно ѝ поръча бира със закуски. Вазов. 3. Искам, търся да науча нещо или да намеря някого или нещо. Пометено ми е, постлано ми е в къщи и за госта само, питам. Чудомир. Но трябваше поне по няколко души да стоят будни. Питахме за такива. Йовков. питам се възвр. и страд.
|