пѝтане, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от питам и от питам се. Третата ученичка отговори съвсем друго: тя не разбра питането. Вазов. С питане Цариград се стига. Погов. □ Иска ли питане (разг.) – разбира се от само себе си. Не ще питане (разг.) – разбира се от само себе си.
|