питàя, -àеш, несв., прех. (рус.). Книж. Изпитвам, храня някакво чувство. Ботевият хайдутин питае еднаква ненавист към турския потисник и към българския изедник. Вазов. Аз питая истинска омраза към онова субективно, изтънчено изкуство, което няма нищо общо с чувствата на народа. П. П. Славейков. питая се страд.
|