пѝтомен, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който е отгледан от човека. Противоп. див. Дивите животни са други, питомните други. Д. Немиров. Питомен заек. Питомна ябълка. 2. Цивилизован. Отдалечен от всичко питомно и човешко, ти се намираш лице с лице с дивата неръкотворна природа и разменяш с нея мълчалив диалог върху мирозданието. Вазов. В Европа, Азия живеят / народи питомни и диви. Михайловски.
|