пищя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пищя̀л, -а, -о, мн. пищèли, несв., непрех. 1. Издавам продължителен писък. Сред селото, на поляна / гайдата пищи. Вазов. Лянката се плъзна настрана и се изгуби в тъмнината. Навън пищяха вече стражарски свирки. Йовков. 2. Плача с писък. Гарванът граче грозно зловещо, / псета и вълци вият в полето. / старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата. Ботев. Децата пищяха уплашени, бледни, / пред майки убити и трупове ледни. Вазов.
|