пѝя, пѝеш, мин. св. пих, прич. мин. страд. пит, несв., прех. 1. Поглъщам течност. Дълго планински овчари / от балкански извор пили / там в гора, под буки стари. Вазов. Тя пиеше лекарства най-редовно. И. Волен. 2. Употребявам спиртни напитки. Той не пиеше често, не беше пияница. Йовков. Аз нито пия, нито пуша, нито комар играя – от работа право в къщи си отивам. Св. Минков. 3. Пиянствам. Тя бе се натеглила при своя мъж, който не обичаше работата, пиеше и прахоса всичко, каквото имаше. Елин Пелин. Той напусна работата си, започна да пие. Йовков. 4. Прен. Поемам течност; попивам, всмуквам. Омръзна на земята да пие човешки кърви, пресити се. Ст. Загорчинов. □ Пие ме (разг.) – боли ме остро отвътре. Пия наздравица – изказвам пожелания, като вдигам чаша с вино или ракия и пия. Пия някому кръвта – експлоатирам, мъча, изтезавам някого. Пия тютюн (диал.) – пуша.
|