пия̀ница м. и ж. Човек, който пиянства; пиян. Той не пиеше често, не беше пияница. Йовков. Тя не позволяваше в кръчмата кавги и мръсни приказки и пъдеше пияниците. Елин Пелин. Със стъклени погледи стари пияници / изпразват стакан след стакан. Смирненски.
|