|
пъдàр, -ят, -я, и (диал.) пъдàрин, мн. пъдàри, м. Пазач на полски имоти (ниви, лозя, градини и др.). Той си спомни детските години, когато е брулил чуждите орехи и плахо, с разтупано сърце, поглеждал наоколо да се не появи пъдарят. Вазов. Стайко беше дългогодишен пъдар, определен да пази долните покрайнини на лозята. Ц. Церковски. Като се обърнах, видях зад нас до малката череша пъдаря с пушка през рамо и тояга в ръката. Д. Немиров. Вика като пъдар. Селски пъдар. Полски пъдар.
|