|
пъ̀къл, само ед., м. Според християнските вярвания — място в задгробния свят, където отиват душите на грешниците след смъртта, за да бъдат подложени на вечни мъки; и; ад, преизподня. Върви по дяволите! — отвърна ангелът, — В пъкъла все ще се намери едно място и за тебе! Св. Минков. Аз вярвам във всичко, което говори и изповядва отец Григорий — каза тихо, но твърдо Теодосий. — Ако се заблуждава, и аз се заблуждавам и ще горя в пъкъла ведно с него. Ст. Загорчинов. Аз се върнах пак на света, / че омръзна ми рая / и пъкъла, / и задгробната им пустота — / домъчня ми за земните мъки. Хр. Радевски. Тук на света е и раят и пъкълът. Погов. Ако ме не щат в рая, в пъкъла ме с тъпан викат. Погов. || Обр. Ех, Андронике, грозни времена дочакахме. Видя ли какъв пъкъл е тука? Вазов. И — пъкъл стана полето на бранта. Н. Райнов.
|