Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
п
па
пе
пи
пл
пн
по
пр
пс
пт
пу
пф
пх
пч
пш
пъ
пю
пя
пъдар
пъдарин
пъдарлък
пъдарница
пъдарски
пъдпъдък
пъдпъдъчи
пъдпъдъчка
пъдя
пъзла
пъзлив
пъзльо
пъй
пък
пъкам
пъкане
пъклен
пъклено
пъкло
пъкна
пъкъл
пълен
пълзене
пълзешката
пълзешком
пълзя
пълководец
пълководчески
пълнач
пълначен
пълначка
пълнеж
пълнене
пълнея
пълнител
пълно
пълновластен
пълновластие
пълновластно
пълноводен
пълноводие
пълноводно
пълноводност
пълноводски
пълновръстен
пълногръд
пълнозвучен
пълнозвучно
пълнокръвен
пълнокръвие
пълнокръвно
пълнокръвност
пълнолетен
пълнолетие
пълнолик
пълнолунен
пълнолуние
пълномаслен
пълнометражен
пълномощен
пълномощие
пълномощник
пълномощнически
пълномощно
пълноправен
пълноправие
пълнота
пълноценен
пълноценно
пълня
пълчище
пън
пъна
пънчушка
пъп
пъпен
пъпеш
пъпешов
пъпка
пъпкуване
пъплене
пъпля
пъпчасам
пъпчасвам
пъпчасване
пъпчив
първак
първаци
първаче
първенец
първенство
първескиня
първи
първичен
първичност
първо
първобитен
първобитно
първобитнообщинен
първобитност
първобългарин
първобългарски
първовенчан
първогражданин
първожрец
първожрица
първоизвор
първоизточник
първокачествен
първокласен
първокласник
първокласничка
първокурсник
първокурсничка
първолаче
първом
първомайски
първомайстор
първоначален
първоначално
първообраз
първообразен
първопрестолен
първопричина
първоразреден
първороден
първородство
първосвещеник
първосвещенически
първостепенен
първоучител
пъргав
пъргавина
пъргаво
пъргавост
пърдене
пърдя
пържа
пържа се
пържене
пържола
пързалка
пързалям
пързалям се
пързаляне
пърлене
пърля
пърпам
пърпане
пърполене
пърполя
пърпорене
пърпоря
пърр
пъртина
пърхам
пърхане
пърхот
пърхутка
пърцуца
пърчов
пършей
пършив
пъстреене
пъстрене
пъстрея
пъстрея се
пъстрило
пъстрина
пъстро
пъстро-
пъстрокрил
пъстроок
пъстропол
пъстроствол
пъстрота
пъстроцветен
пъструга
пъстря
пъстър
пъстърва
път
пътеводен
пътеводител
пътека
пътем
пътен
пътепис
пътеписен
пътепоказател
пътешествам
пътешестване
пътешественик
пътешественица
пътешествие
пътник
пътнически
пътничка
пътнишки
пътувам
пътуване
пътьом
пъхам
пъхвам
пъхтене
пъхтя
пъча
пъча се
пъчене
пъшкам
пъшкане
пъшт

първенèц, мн. -нцѝ, м. 1. Виден, изтъкнат по своето положение човек в едно селище. При шумния пангар... стояха облечени в богати дълги кожуси първенците. Вазов. Баща ми, един от видните първенци в града..., се ползваше с известност между турците. Величков. Той беше син на народен представител и спадаше към първенците на града. Дим. Димов. Местни първенци. Селски първенци. Градски първенци. 2. Човек, отбор, група, и под., който е пръв по успех или постижения в някаква област. Първенец в ски състезанията. Първенец в производството. 3. Книж. Първа мъжка рожба, пръв син, първаче. И той хвърли поглед любовен, приветен / към тоз труд довършен, / ... / Нивга майка нежна първенеца свой тъй не е гледала. Вазов. Старецът бе дигнал дом на два ката и в него живееше с оженения си първенец и с останалата си челяд. А. Страшимиров.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.