|
пъ̀хам1, -аш, несв., прех. Слагам, вкарвам в нещо обикн. тясно; въвирам, втиквам, мушкам. Па и студеничко е, та стрина Стоичковица се гуши в кожухчето си и току пъха ръце в пазухата си. Елин Пелин. Изваждам ключа от джоба си и го пъхам в ключалката на вратата. Св. Минков. Тя му топлеше филийки и ги пъхаше в пояса му. — Хапни си по пътя, мами. Далече е. Г Караславов. || Слагам под нещо; завирам. Ваньо и Кунето претършуваха кюшетата, пъхаха главичките си под леглото... — няма я (питката). А. Каралийчев. пъхам се страд. □ Пъхам в ръцете — давам, слагам грубо в ръцете. Пъхам под носа — поднасям много близо под очите. Нà, чети... Той пак почна да ми пъха вестниците под носа. Елин Пелин. Пъхам (въвирам) си гагата (носа) (разг., пренебр.) — бъркам се, меся се където не трябва, където не ми е работа. Той да си гледа болните и да не си пъха гагата в държавните работи. Ст. Костов.
пъ̀хам2, -аш, несв., непрех. Издавам особен лек шум при дишане. Чернееха се двечки рани, / и лееше се кръв от там, / гърдите пъхаха: наляни / очи му с кърви бяха. К. Христов. Само когато малкият Илчо заспеше, майка му... се промъкваше до бабичката в килерчето, лежеше на слабите ѝ гърди, които едва пъхаха, и плачеше безутешно. Г. Караславов.
|