|
пълзя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пълзя̀л, -а, -о, мн. пълзèли, несв., непрех. 1. 3а влечуги — движа се, придвижвам се по корем. Гъсениците... пълзяха по лъскавите сочни листа. Г. Райчев. Той укротяваше змиите със свирката си и те пълзяха и се галеха по ръцете му и по шията му. Елин Пелин. 2. За насекоми, буболечки или дребни животни с къси крачка — движа се, придвижвам се с крачката си; лазя. Из тревясалите алеи на градината пълзяха едри костенурки. Ст. Загорчинов. По телата на неволниците и по пода, по стените, по тавана пълзеше безбройна гад — дървеници, въшки, бълхи, паяци, стоножки, мокрици. Дим. Талев. Малката кротка буболечка... пълзеше по ръкава на Ганка. Йовков. Охлювът пълзи. По стената пълзи един паяк. 3. За човек — движа се с влачене по корем или като се опирам едновременно на ръце и крака; лазя. Бе заповядал на хората да пълзят по корем часове наред и, напредвайки сантиметър по сантиметър, да стигнат до удобни изходни позиции. Дим. Димов. Черньо... им разказваше как е пълзял до един германски танк, докато му метне бомбата. Ст. Ц. Даскалов. Мнозина от турците започнаха да пълзят наназад по лакти и колена. Дим. Талев. Пи толкоз много, че, когато стана да си върви, пак трябваше да пълзи по крака и по ръце. Йовков. Нашето бебе вече се опитва да пълзи. 3. Прен. Презр. Раболепнича, угоднича, унижавам се пред по-силните. Пълзях пред всяк кумир и власт, / навеждах си врата безславно. Вазов. Сега Херакли се молеше, пълзеше като охлюв, но експертът го гледаше хладно. Дим. Димов. Горделив, — пак помисли тя. — Не обича да пълзи... Дим. Димов. 4. Прен. Движа се много бавно, едва вървя. Ето старите жени, с черните кърпи. Полекичка вървят, пълзят по стръмната пътечка. А. Каменова. Откъм... Люлебургас се зададоха кервани от българи преселници. Те пълзяха бавно по тракийската равнина. К. Петканов. Селските стада пълзяха по срещните баири и отиваха на друга страна. Елин Пелин. Из лепкавата кал в угарите тежко пълзяха оръдията, които излизаха на позицията. Йовков. 5. Само 3 л. Прен. Като се движа бавно, постепенно се разпространявам някъде. По небето минаваха облаци, грамадните им сенки бавно пълзяха по земята и заливаха нивите. Йовков. Гъст, задушлив пушек пълзеше по тесните улички. Дим. Талев. По урвите, засипани с преспи, пълзяха бели мъгли. Н. Райнов. По тялото му пълзяха тръпки, болеше го глава. Дим. Димов. Откъм реката бавно като лек дим започна да пълзи вечерният мрак. Ив. Мартинов. 6. Само 3 л. Прен. За растение — вия се по повърхността на нещо. Понякога лози пълзяха пряко стрехите и образуваха над пътя дебела зелена мрежа. Ст. Загорчинов. Към малкото килийно прозорче пълзеше бръшлян. А. Каралийчев. || За път и под. — лъкатуша. Пътят за Сантос пълзи по шеметни височини. Св. Минков. Стигнахме границата; тя пълзи по виещата се пътека до самия връх Ком. Г. Белев. Една пътека се отделя вдясно и пълзи по голия склон към рунтавите върхове на север. К. Константинов.
|